МЕКИЧА̀РИН, мн. мекича̀ри, м. Остар., сега диал. Мекичар. — Защо ти стана мекичарин? .. — И аз не знам, Тодорчо. Помня, че един ден си рекох на моя Вътка: „Тая Кула, нашата, става богата .., я да правим мекици и банички — кой няма да купува благо нещо“. Й. Вълчев, РЗ, 144.