МЕКЍЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мекица; мекичка. Чудна, чудна песничка! Тя ви напомня за свободния ден, .. и песните на хора, и мекичето, което си купувате при църковните врата и което излапвате с такава сладост. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)