МЀКИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от мек (в 1, 2 и 3 знач.). Сетне ѝ [майката] постилаше някоя мекичка дреха до огнището. Галената дъщеря сядаше там и почваше да дреме. СбХ, 101. И като отпращаше напред тънки конусчета дим, крадливичко поглеждаше към онова, мургавичкото, с бялото и мекичко вратле. Д. Калфов, Избр. разк., 256. — Виж ги, като шопари са се угоили. Зер, има хляб в княжеския дворец, беличък, мекичък — втурна се една висока кокалеста жена към Найден и заби показалец в рамото му. В. Геновска, СГ, 76. — Ех, ама и кравайчето ни, видиш ли го какво е мекичко, като симидче е. Т. Влайков, Пр I, 253.
2. Като същ. мекичко ср. Обикн. с предл. на. Меко място. Натруфената дама дръпна крайчеца на закаченото си жакетче, подпря глава на мекичко и притвори лъскавите си мигли. Г. Караславов, СбСт, 19. — Е, живо здраво, Петко — обърна се баба Суса и подвикна на Атанаска. — Дай възглавничката! Дай да седне на мекичко госта! Кр. Григоров, И, 78.