МЕКЍШ м. 1. Широколистно декоративно дърво или храст с едри дланиевидни листа, чиято дървесина се използува за изработване на дребни предмети. Acer tataricum. Милор трепна чу съвсем ясно цвъртенето. Бе застанал пред тъмната грамада на дърветата, слушаше как под тях, под загниващите клони на габъра и мекиша, шумоляха и скърцаха гризачите. Г. Мишев, ЕП, 261. Хълмовете бяха обрасли с мекиш.

2. Само ед. Бот. Род декоративни дървета и храсти от семейство яворови. Acer. Леха от мекиш.


Източник: Речник на българския език (онлайн)