МЕКОТЀЛО, мн. -и, ср. 1. Само мн. Зоол. Безгръбначни животни с меко тяло, обвито с кожна гънка мантия или покрито с твърда черупка. Mollusca. В моретата живеят огромно количество мекотели — охлюви, миди, главоноги и др. .. Между мекотелите има както малки, така и огромни по размери. Д. Славчев и др., БМ, 45. Калмарите спадат към класа на главоногите мекотели. К, 1963, кн. 1, 36. А в морето излъчват студена светлина животните от всички зоологически типове: най-простите едноклетъчни организми (първаци), .. мекотели (в това число и едрите главоноги), хордови (някои риби). Д. Богданов, ТА, 21. // Отделни животни от този тип. С нищожната си пенсийка старият професор едва се изхранваше с водорасли и с евтини морски мекотели, чийто тежък мирис изпълваше винаги малката му стая. Св. Минков, ПК, 4.
2. Прен. Руг. Човек, за когото обикн. се смята, че е лишен от твърдост на характера и от чувство за достойнство, склонен лесно, бързо да отстъпва, да угодничи и раболепничи, да се унижава. Разведе се с мъжа си, защото е непоносимо мекотело.