МЕКТУПЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Секретар. Отдясно застанаха муавинът, мютесарифът и мюфтията, а отляво — мектупчията. П. Япов, ГД, 169.
— От араб. прeз тур. mektupçu.
