МЕКУША̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е физически неиздръжлив или духовно неустойчив. Противоп. твърд. — Ще накараме най-после Димов да отстъпи. Той е хитрец, но мекушав. Б. Райнов, ГН, 56. Методиев .. ненавиждаше слабодушните еснафи и мекушавите, страхливи лицемери. М. Марчевски, П, 153. Гърми, вали, а не тряска. (За слаб и мекушав челяк, който гълчи, но зло не прави). П. Р. Славейков, БП I, 107. // Който е присъщ на такъв човек. Ако провиненият работник или майстор му се примолеше кротко, .., нашият стоманен човек се размекваше като дъвка и тутакси отменяше наказанието. Уж със стоманен поглед, а характерът му мекушав! А. Гуляшки, ДМС, 149.