МЕЛА̀НЖОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Меланж; меланжиран. Белият и черният цвят се използват самостоятелно и в комбинации, особено в пъстротъканите и меланжовите платове. ВН, 1965, бр. 4408, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)