МЕЛАНЍН м. Биохим. Пигмент с черен или кафяв цвят в тъканите на човешкия организъм, на някои животни и растения. Доста очебийни са промените в оцветяване на кожата и лигавицата на устата. В кожата и лигавицата се натрупва увеличено количество меланин, който е черен (тъмен) пигмент. Л. Митов и др., ВБ, 432. Цветът на окото зависи от пигментацията на ириса. Когато стромата на ириса съдържа пигмента меланин, окото е оцветено от светлокафяво до почти черно с дълга поредица от нюанси. Ал. Гюровски, АЧ, 373. Знае се, например, че един от най-честите пигменти — меланинът, изчезва в някой случаи при засягане на нервната система, например при болестта проказа (лепра). Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 62.
— От гр. μέλας, -ανος 'чeрeн' прeз фр. mélanine, англ. melanine.