МЕЛАНХЛЀНИ само мн. Истор. Древни племена, населяващи в първото хилядолетие до н. е. район на горното течение на р. Дон, съседи на скитите. За нескитите, по Иродота, народи именем андрофаги, меланхлени и тисагети, он [Шафарик] мисли, че било чудскаго, тоест финскаго поколения. Г. Кръстевич, ИБ, 484. На истото мнение бил, .., и Прокопий, като казва, че готи, весготи, .., зовали ся във ветхо время общим именем скити, а частним сауромати или меланхлени. Г. Кръстевич, ИБ, 58.
— От гр. μελάνχλαενοι.