МЕЛАНХО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Меланхоличен; тъжен, скръбен. Противоп. весел. Любица беше тиха и меланхолна. Ив. Вазов, Н, 106. Той ме спря меланхолен, подаде ръка, заприказва ме, като че нищо не е било. СбЦГМГ, 277. Отдавна са заглъхнали стройните джамии, пропаднали са тънките бели минарета, .. Обажда се само меланхолният глас на мюезина от минарето на Банската джамия. А. Каралийчев, ПГ, 193. Меланхолни звуци от пиано / ронят се наблизо и трептят. Ив. Карановски, МП, 3.