МЕЛАНХОЛЍК, мн. -ци, м. 1. Мед. Човек, който страда от меланхолия (в 1 знач.).
2. Книж. Човек, склонен към меланхолия (във 2 знач.). Тоя идеализъм, .., а не само развитие на теми и образи, подзети от Пушкина, е връзка между него и последвалите го художници, великите меланхолици на руската земя. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 74.
3. Спец. Един от четирите основни типове темперамент у човека, при който са слаби както процесите на възбуждане, така и на затормозяване. Силният тип нервна система той [Павлов] дели на: .. — сангвиник .. — флегматик .. — холерик. Слаб тип нервна система — меланхолик. Пр, 1953, кн. 1, 33. // Човек с такъв темперамент. По един начин реагира на външните дразнители сангвиникът (силен, уравновесен, жив), по друг начин — флегматикът (силен, уравновесен, но бавен и спокоен), а по трети начин — холерикът (силен, неуравновесен и нeовладяващ се) или меланхоликът (общо слаб човек). НС (превод), 1965, кн. 2, 23. Меланхоликът показва малка импулсивност и впечатлителност. Псих. ХI кл, 107. А пък на меланхолици и на флегматици хора по-добре поноси [понася] раздразнителна и мясна храна. Й. Груев, КН5 (превод), 25.
— От гр. μελαγχολικός прeз фр. mélancolique и рус. мeланхолик.