МЕЛАНХОЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се намира в състояние на меланхолия (във 2 знач.); тъжен, скръбен. Противоп. весел. Аз доста меланхоличен се завърнах от града. Ив. Вазов, Съч. ХI, 88. — Ти си меланхоличен и ти се чудя, че пренебрегваш развлеченията, които може да ти достави Събранието. Ал. Константинов, Съч., 132. // Който е присъщ на човек в състояние на меланхолия (във 2 знач.). Лъчезарните образи от миналото изплуваха отново в съзнанието ѝ, но сега те бяха наситени с пронизваща тъга. После неусетно те изчезнаха, остана само тъгата, и Мария се върна отново към обикновеното си равно, меланхолично настроение. Д. Димов, Т, 49-50.
2. Който изразява тъга, скръб, тъжно настроение. Почна [Лихтенфелд] да разправя на Адлер, куция счетоводител, .., за приятния си живот в Кавала. — Вие сте щастлив навсякъде — кротко произнесе Адлер, като повдигна учтиво меланхоличното си лице. Д. Димов, Т, 454. Меланхоличната усмивка и угриженото лице на тая висока слаба жена, винаги облечена в черно, пак възкреси у него мисълта, че над тези хора витае някаква обреченост. Ем. Станев, ТЦ, 95.
3. За песен, мелодия и под. — който е изпълнен с меланхолия (във 2 знач.); тъжен, скръбен. Противоп. весел. — Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Константинов, БГ, 68. Додето тая жална песен продължаваше меланхолична, като опело на независимостта на България, в една стая, дето живееше управителят на чифлика със семейството си, ставаше странна беседа. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 92. Тя свиреше непрекъснато, .. Понякога това свирене беше меланхолично и тихо и приличаше на оплакване, друг път ставаше бурно и страстно като протест. Д. Димов, Т, 83.