МЕЛАНХОЛЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Меланхоличен. — В никой случай Русия няма да остави Сърбия — заключи трети събеседник, момък на трийсет години, със сухо, меланхолическо, но симпатично лице. Ив. Вазов, Съч. IV, 84. Той се пее с повлечен и меланхолически глас стиховете на старите барди. С. Бобчев, ПОС (превод), 184-185. От време на време той [момъкът] въздъхваше изтежко .. Но коя е причината на тези въздишки и на меланхолическото състояние, в което ся намерваше? П. Р. Славейков, ЦПI (превод), 18.
МЕЛАНХОЛЍЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. меланхолически; меланхолично, меланхолно. Една депутация [на маджарските магнати] се упъти за София. Отречението на княза я завари обаче в Белград и меланхолически тя се върна обратно. С. Радев, ССБ II, 280. — Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си — отговори докторът меланхолически. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125.