МЕЛА̀СА ж. Тъмнокафява луга, отделяна като остатък при производството на захар от захарно цвекло и използвана в текстилната и спиртната индустрия и като храна за добитък. Съдържанието на захар в корена [на захарното цвекло] се определяше вече чрез получаване на меласа от отделните глави. Д. Циков, КСКР, 18-19. Разтворът, получен при центрофугирането на суровата захар, е тъмна течност, която съдържа около 50 % захар и много примеси. Нарича се меласа. Хим. Х кл, 1965, 97.
— От гр. μέλας 'черен' през рус. меласса или фр. melasse.