МЀЛИВО̀, мн. мелива̀, ср. Диал. Мливо; мленина. На другия ден Тошо натоварил жито за меливо, упрегнал своите аслани, па айде на воденица. М. Георгиев, Избр. разк., 132.


Източник: Речник на българския език (онлайн)