МЕЛИНЍТ м. Хим. Силно избухливо вещество, получено от пикринова киселина, използвано в началото на ХХ в. за пълнене на артилерийски снаряди, торпили и др.; лидит. Арахангела, без да ми отговори, завря си носа между листовете на едно тефтерче и като сричаше малограмотно туй, което бе там написано, сформирова следующите въпроси: знаеш ли състава и употребението на динамита? — Не, — На ме-ли-ни-та? Ал. Константинов, Съч., 21.
— От гр. μήλινος 'жълт, жълтeникав' прeз фр. mélinite.