МЀЛИЦА ж. Диал. 1. Уред с дървен нож за мънене, чистене на лен, коноп и др.; дързалка, меница, мъналка, мъначка, менец. През това време трещи мелицата на стрина Пена, тя мъне нов сноп гръсти, ще вади кълчища. Й. Вълчев, РСЗ, 40.
2. Място, където се обработва коноп с този уред. — Радо ле, работи, Радо, наваляй, / дано та господ избавя / от тези чужди работи, / лете от чужди стърнища, / йесен от чужди мелици. Нар. пес., СбВСтТ, 261.
— Друга форма: мя̀лица.