МЕЛНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. 1. Собственик на мелница. Още преди да почне вършитбата Лазар научи, че Таки Брашнаров и Георги Бабулев — новите мелничари, събирали закупвачи и ги пращали по селата, а сами ходели по преспанските бегове и агалари да купуват още отсега житото им. Д. Талев, ПК, 805. Той слушаше, навел къдрава глава, а Власко Чаплека, селският мелничар, потракваше със зърната на седефената си броеница. Ц. Лачева, СА, 7. В началото на кризата, когато износителите спряха покупките и цените спаднаха катастрофално надолу, някои мелничари и дребни търговци се опитаха да закупят евтино жито, поне толкова, колкото беше останало в района на тоя пазарен и експортен център. П. Спасов, ХлХ, 165. Със стария мелничар сме добри приятели и колчем помина край схлупената му мелница, изпитвам удоволствие да се отбия да изпушим по една от „готовите“. Р, 1926, бр. 205, 1.
2. Работник в мелница. Свободно нахълтваше в дюкяните и глъчката от улицата ведно с лепкавата сива прах, която ни правеше прилични на мелничари. Ст. Чилингиров, ХНН, 12.