МЀЛНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до мелница. Към другия край на мелницата непрекъснато се чува шумът на мелничните камъни и равномерните удари на дима в железния комин. Й. Йовков, А, 7. Тя [реката Златна Панега] вече налива много напоителни канали в долината, движи мелничните турбини, дава светлина навсякъде. Ст. Станчев, НР, 36. През тези сушави септемврийски дни бяха заглъхнали и водениците — нощем улеите и язовете бяха заприщени, за да се набере достатъчно вода, та кречеталата на разсъмване да заиграят върху мелничните камъни. Г. Караславов, ОХ IV, 502.