МЀЛНИЧКА ж. 1. Умал. от мелница (в 1, З и 4 знач.). Запретнаха ръкави и построиха малка воденичка .. Бабата седеше на пейката пред мелничката и чакаше да се смеле брашното ѝ. П. Бобев, ЗП, 116.
2. Метален уред за мелене на кафе, чер пипер или под., който се задвижва на ръка; воденичка. Като въртеше бавно ръчката на тенекиената мелничка, той поглеждаше от време на време към огъня. Б. Райнов, ЧЪ, 61. По домовете се пиеше турско кафе и то само от възрастните хора .. То се мелеше в пиринчени ръчни мелнички. Това беше едно от изтезанията в домакинството, тъй като ръчките на тези мелнички се въртяха ужасно трудно. П. Мирчев, СЗ, 71. Претърсили къщата и хванали сина на случайната ятачка, който лющел ориз на ръчна мелничка. Ал. Гетман, ВС, 313.