МЕЛО̀ДИЙКА ж. Умал. от мелодия. Дойде и Дано с неразделната си хармоничка. Той свиреше някаква игрива и безгрижна мелодийка, макар че беше изсъхнал като скелет и дрипите му висяха повече от всякога. П. Здравков, НД, 84. Само по радиото изпълняват някаква лека мелодийка, от която площадът изглежда сякаш още по-безлюден и пуст. Й. Стоянов, ПД, 100. Оперетна мелодийка.