МЕЛО̀ДИКА ж. 1. Муз. Мелодични особености на творчеството на отделен композитор или на произведенията на дадена музикална школа. Една от най-богатите страни на оперното изкуство на Моцарт е мелодиката. Особено поразява непрекъснато бликащата мелодия в ариите, вокалните ансамбли и оркестъра. Пеене IХ кл, 80.
2. Литер. Интонационна организация на стиха, която се постига от ритъма, цезурата, римата, от синтактични и лексикални повторения и др.
3. Езикозн. Модулация на височината на тона при произнасяне на фразата; интонация. Мелодика на речта. Мелодика на фразата.
— От гр. μελοδικά 'мелодичен' през рус. мелодика.