МЕЛОДЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Муз. 1. Който се отнася до мелодия (в 1 знач.). Моцарт е един от композиторите с най-голям мелодичен дар. Неговите мелодии са прости и лесно се запомнят. Пеене IХ кл, 80.
2. Който се отнася до мелодия (във 2 знач.); благозвучен. Зачуха се тънки, мелодични звукове, пълни с тайнствена тъга и сладострастна умора. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 185. Гласът ѝ, чист и мелодичен, ясно се отекваше в спокойния въздух. Й. Йовков, ЧКГ, 192-193. Ирина се ослуша в старинния мелодичен език, чиито неразбираеми срички се превръщаха от гласа на Кристало в истерично пеене. Д. Димов, Т, 633. Варненци познаваха мелодичния старчески тенор, трепкащ из калдъръмените улици: „Риба-а-а...“. Д. Добревски, БКН, 10. Аз знаех една песен .. Съществуваше ли ти, пял ли съм те, моя малка, мелодична тайнствена песен, или това са били блажените сънища на едно мечтателно и болно дете? Елин Пелин, Съч. V, 63-64. Поради многобройните празници почти всеки ден започваше с мелодичен камбанен звън. Ем. Станев, ТЦ, 46.