МЕЛОДЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на мелодичен; благозвучност. Ярката и изразителна по своята мелодичност музика на Хачатурян е сполучливо въведение към трагическата завръзка на Лермонтовия „Маскарад“. Т, 1954, кн. 1, 51. Имаше малка старинна камбанка, .. Звукът бе чист и нежен като малка песен, която се лееше с изумителна мелодичност. Бр. Йосифов, БЧМ, 15. Да го чуете само как пее! .. Само с каква точност, с каква мелодичност. Д. Калфов, Избр. разк., 172. Стиховете и песните на любимите творци са навлизали дълбоко в нежните фибри на младежките души, преливали са своята звучна мелодичност в устрема на мечтите. Е. Карамфилов, Б III, 16.