МЕЛХИО̀РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Метал. Който е направен от мелхиор. Прегледа барабана, из чието гнезда студено надничаха плоските мелхиорови куршуми, и сложи револвера под възглавницата. Ем. Станев, ИК I и II, 497.


Източник: Речник на българския език (онлайн)