МЕМБРА̀НА ж. 1. Техн. Тънка еластична пластинка от метал, картон или бакелит, която се поставя в звукопредавателни и звукоприемателни апарати за преобразуване на електрически и механични трептения в звукови вълни. — Пожар!! — викаше някой в телефонната мембрана. — Там ли е професорът? Апартаментът му гори. Ст. Волев, МС, 6. Най-напред разви капачката на мембраната, извади нещо от джоба си и почна да завинтва. Пластинка, извадил я е, защото мисис Емилия е искала да звъни на своя приятел и да го предупреди за надвисналата опасност. Ст. Поптонев, НСВ, 206. Мембраната изпука отсечено. Министърът беше затворил телефона. А. Гуляшки, Л, 153. — А може би ще се нуждаят и от карти за почивка на море? Тук инженер Мирчев сложи длан върху мембраната и се обърна към жена си: — Ще отидем ли? Отеч., 1977, кн. 10, 37.
2. Анат. Тънка еластична ципа, която отделя една от друга кухини, слоеве на клетката, мускулни тъкани и др. Отвън жълтъкът е обвит от тънка прозрачна, доста здрава мембрана. Пр, 1953, кн. 6, 76. Клетъчната мембрана е важна съставна част от клетката, тъй като осигурява нейната цялост и хранене. Р. Райчев, НКД, 11. Ушната мида и външният слухов канал, който завършва с тъпанчевата мембрана, образуват външното ухо. З, 1969, кн. 1, 12.
3. Остар. Книж. Кожа, на която се пише. И зачтото за писание способни кожи приготвяха най-напред в Пергама, нарекоха ся те пергамени, които насетне и мембрани. П. Р. Славейков, СК, 51. Древните (другочните) человеци писуваха на оловени и на медни плочи; после на египетскаго папура и мембрани (кожи). Н. Хилендарец, СПП, 4.
— Лат. membrana 'кожица'.