МЕМЕЛЍК, мн. -ци, м. Остар. Топчест край на чибук или наргиле; меме. Едни [от турците] изтегнати на рогозината с проточени дълги чибуци, други с кръстосани крака запалили дебели кехлибарени мемелици с примрежени очи смучат. П. Росен, ВПШ, 51.
