МЕМЛЕКЀТ, м. Остар. и диал. 1. Държава, родина, роден край. — Трябва да ти е много мъчно за твоя мемлекет .. — А на теб не ти ли е мъчно за Судан? Й. Йовков, Разк. II, 9. Юмер бей беше уверен в това, щом хората живеят в един мемлекет, под една власт, и щом се делят на аги и раи, то е съвсем ясно, че агите по нещо ще си приличат. Д. Мантов, ХК, 66. — Чорбаджилар, вие са не бойте — им говоряха тие. — Кой ви вас не познава в тоя мемлекет? З. Стоянов, ЗБВ III, 136.
2. Стесн. Град, селище. Кара Мехмед, Дели Хюсни и Кьор Осман — / и трима баш авджии в мемлекета — / в зори нарамиха виран чифтета, / поеха кърищата — за глиган. Д. Подвързачов, Б, 87.
◊ Мемлекет чорбаджия. Остар. В Османската империя — управител на област. Джелепинът ставаше твърде рано .., сетне излизаше в двора с тежката, малко тромава походка на мемлекет чорбаджия, облечен в ален капут и с ален фес на главата — като същински турчин. А. Христофоров, А, 204. До законите за вилаетите (1864 г.) на великия турски реформатор и организатор Митхат паша, .., градовете се управляваха от мемлекет чорбаджии (градоначалници, префекти), назначавани между българите от турското правителство. Ив. Хаджийски, БДНН II, 106.
— От араб. през тур. memleket.