МЕМОРА̀НДУМ м. 1. Дипл. Документ, в който са изложени възгледите на дадено правителство по дипломатически преговори или спорни въпроси. На партията е станал известен меморандумът на Уилям Чърчил, в който той настоява да се спечели България с нейната силна, готова армия, защото угнетяването на българските области в Македония е само по себе си голяма неправда. Ст. Мокрев, ЗИ, 136. Н. сиятелство с прискърбие е научил за препирните, които станаха в последното заседание по въпроса за поднасяне от името на Събранието меморандум на европейските държави. С. Радев, ССБ I, 66. Тя [Европейската дипломация] предприе известната [Берлинска] конференция, написа ноти, проекти и меморандуми. НБ, 1876, бр. 6, 21.
2. Остар. Документ на организация, движение и под., с който се изисква или разяснява нещо. Тайният комитет излезе с един меморандум до султана с искането автономия на България в рамките на Турската империя начело със султана. Γ. Бакалов, Избр. пр, 146. Един меморандум е бил приготвен от събора [от 1861 г. в Цариград по народно-църковни работи] и поднесен на Мемед Къбразли паша, който е бил тогава везир, но постъпките не само са останали безрезултатни, а са намерили пълен отпор у правителството. К. Вeличков, ПССъч. VIII, 271.
— От лат. memorandus 'който трябва да се помни' през нем. Memorandum. — Цариградски вестник, 1857.