МЕМО̀РИЯ ж. Остар. Книж. 1. Памет. После зех да човъркам по ума си и по възпоминанията си, и моята мемория, която рядко ме е излъгвала, и сега ми остана вярна. Аз се досетих, че моят съсед беше един англичанин на име Грем Кнокс. Св. Миларов, СЦТ, 52.

2. Записка с кратко изложение по някакъв въпрос; меморандум (в 4 знач.). В други места и градове, .., турците даже и не са са опитале да искат благодарителен адрес, .., толкова повече, че от много места на отечеството ни са дадоха и мемории до великите сили, в които са искаше пълна политическа автономия. НБ, 1877, бр. 64, 249.

— Лат. memoria 'памет'. — Нова България, 1877.


Източник: Речник на българския език (онлайн)