МЕНАЖЀР1 м. Рядко. Собственик на менажерия. В столицата имало една зоологическа градина, открита за лично развлечение на Абдул Азиз, после отворена за гражданството през шестмесечното царуване на младия интелигентен Мурад V-и и накрая продадена от Абдул Хамид II на английски менажери. Отеч., 1978, кн. 4-5, 15.

МЕНАЖЀР2 м. Ръководител на професионален спортист или на отбор, който се грижи за неговото преуспяване. Веднага след боя победеният френски боксьор се отправил за гарата заедно със своя менажер, за да се качат на последния влак за Париж. ВН,1960, бр. 2901, 3. Той дойде в София съвсем безшумно този бразилски футболен отбор, чието име ни беше напълно непознато. Говорихме с неговия менажер г. А. Новак. ВН, 1961, бр. 3006, 3.

— От фр. ménager.


Източник: Речник на българския език (онлайн)