МЕНАЖЀРИЯ ж. Сбирка от редки диви животни и птици, които се държат в клетки и се показват пред публика, обикн. в цирк. Някаква голяма циркова трупа, .., се натоварва на параход в Кюстенджа с хората си, с конете и с цялата си менажерия. Й. Йовков, ΒΑΧ, 44. — Той [язовецът] е привързан към мен като куче. Аз смятам да го изуча на разни номера и да го продам на някоя менажерия рече звероловецът. Ем. Станев, ЯГ, 84. На Марно поле имаше менажерия. „Хайде да ви заведем на менажерията каза ни един път дядо Гинчо .. да ви разкажа нещо за някои животни и пр.“. СбЦГМГ, 42.

— Фр. ménagerie. — В-к Свобода, 1872.


Източник: Речник на българския език (онлайн)