МЀНГЕМЕ, мн. -та, ср. Техн. Метално приспособление, състоящо се от две челюсти, което служи за захващане и стягане на предмети за обработка. Стойчо добре си беше направил сметката. Ще пренесе някой и друг инструмент в колибата за каикчиите под навесчето, ще нагласи там тезгяха и менгемето, ще наема работа оттук-оттам. В. Ченков, ПС, 8. Всеки един от тези ключове бе отново дело на ръцете му .. Беше ги пилил, изчукал на малкото трофейно менгеме. З. Сребров, Избр. разк., 146. То [момичето] стоеше пред менгеме, в което бе затегната голяма гайка и упорито се мъчеше да нареже резба в нея. НТМ, 1962, кн. 3, 14. А турците имаха голям опит в изтезанията. Те започваха с набиване на клечки под ноктите, после стягаха с менгеме слепите очи и слагаха сол в очите му. Г. Дръндаров, ВЗ, 61. ● Обр. Те [затворниците] бяха прилепнали, гъсто наредени един до друг .. Стана му задушно, искаше му се да излезе навън, .., да се отскубне от това страшно менгеме. К. Калчев, ЖП, 282.
— От гр. μάγγανον през тур. mengene 'прeса'.