МЕНДЍЗИН, мн. мендѝзи, м. Остар. и диал. Инженер; мендиз. Той бе слушал в младини от един врачански чорбаджия, чорбаджи Мано, как паши и големци, и френски мендизи казвали, че железница не е край да мине из устето. Ив. Вазов, Съч. Х, 102. Шосето после се направи — знаете ли кой му бе инженерът — Билис. Бил нещо като кондуктор, помагал на някой поляк инженер и ето го, че дойде цял мендизин. П. Росен, ВПШ, 36.
— От араб. прeз тур. mehendis.