МЕНДЍЛ м. Диал. Специално изтъкана вълнена, памучна или ленена покривка за завиване на хляб, козунак и други печени храни; месал. Догде правеха саламурата, един геранчанин донесе две печени кокошки в една тава, покрити отгоре с един вълнен мендил и ги подаде на Недялка. Ц. Гинчев, ГК, 72.
— Тур. mendil.