МЕНЀЖНИК, мн. -ци, м. Диал. Годежар. На свършване пиршества призовават девица да целуне ръка на момкови домашни и сродни менежници, кои ѝ дават от момкова страна пръстен злат или сребърен, или гривни сребърни. Г. С. Раковски, Π I, 109.


Източник: Речник на българския език (онлайн)