МЕНЕКШЀ, мн. -та, ср. Диал. Теменужка. Майката не трябува да прави друго, а само да пази детето от студ и от влажнина; .. Освен това да му дава да пие топло от попарена ружа или от менекше или слъз. Лет., 1871, 136-137. Прелестната тая млада растеше между цветето на градината цветна като роза, чиста като крин и целомъдрена като виолета (менекше). Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 6. Пустили ме у бахчата, / ..; / главата ми в босиляка, / краката ми в менекшета. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 79.
— Тур. menekşe.