МЀНЗУЛА ж. Геод. Приспособление от чертожна дъска (планшет) с хартия, отвес и компас, поставени върху триножник, което се използва при снемане на топографски снимки. Инструменталното привързване се прилага при съставянето на специални едромащабни карти и при структурни карти. Извършва се по геодезичен начин, главно с мензула. Гр. Николаев и др., ОГ, 187. Снимката на релефа с мензула се извършва, когато дъската на хоризонталите не надминава 0,5 метра. К. Груев, ПГ I, 70.
— Лат. mensula 'масичка'.