МЕНЗУ̀РА1 ж. Висок цилиндричен съд с деления за измерване обема на течности в химически лаборатории, аптеки и под. Претеглете 1 г стрит на прах син камък. Поставете го в колба. Премерете с мензурата 98 мл вода, която приблизително тежи 98 г. Излейте тази вода в колбата. Хим. VII кл, 1965, 103. Еднаквостта на обемите се проверява, като ги потопим във вода, налята в мензура. Физ. VIII кл, 1958, 100. Взема се широка чаша от пластмаса. Твърде подходящи са пластмасовите мензури. НТМ, 1961, кн. 4, 32.
— Лат. mensura 'мярка'.
МЕНЗУ̀РА2 ж. Муз. 1. Размерите или съотношението на различните части на музикални инструменти.
2. Мярка за продължителността на такт, за височината на тона.