МЕНИНГЍТ м. Мед. Възпаление на обвивните ципи на главния и гръбначния мозък, причинено от различни бактерии, вируси и др. — Менингит — промълви докторът, после грубо се обърна към бащата: — Защо го водиш чак сега? Б. Несторов, АР, 37. Лекарите констатираха повторна простуда и пневмония, съчетана с менингит. Кр. Кръстев, К, 232. — Имах сестра — скоси я менингит миналата година. А. Гуляшки, Л, 396. Това погрешно съзнание у болните се превръща в едно постоянно, напрегнато, много мъчително очакване — че той всеки момент може да умре от спиране на сърцето, на дишането, на тумор, менингит или че ще полудее! Пр, 1952, кн. 6, 30.
— Лат. meningitis.