МЕНЍСК, мн. -сци, м. 1. Опт. Леща, едната страна на която е вдлъбната, а другата е изпъкнала; менискус. В последните години много телескопи се строят по системата на съветския оптик Максутов, състоящи се от огледала и корекционна леща (мениск, откъдето е названието им менискови телескопи), които дават висококачествени образи. Астр. ХI кл, 1964,61.
2. Физ. Изпъкнала или вдлъбната повърхност на течност в капилярна тръбичка; менискус.
3. Анат. Междуставна хрущялна пластинка във форма на полумесец; менискус. В някои от ставите се развиват така наречените менисци или междуставни плочки, изградени от влакнест хрущял. Ал. Гюровски, АЧ, 86.
— От лат. meniscus.