МЕНЍТЕЛНИЦА ж. Спец. Документ за изплащане на парично задължение, обикн. в определен срок; полица. Когато искът се основава на менителници или запис по заповед, .., кредиторът може да иска направо съгласно чл. 622 от търговския закон да се издаде против ответника изпълнителен лист. Хр. Даалиев, ТИА, 140. Не са подсъдни на държавния арбитраж: .. спорове по издаване на изпълнителни листове въз основа на записи по заповед, менителници и други извънсъдебни изпълнителни титули. ОФ, 1950, бр. 1773, 2. Земи още под твоя власт две менителници; едната от 250 лири, а другата от 150. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 108. Явните банки подкрепят и улесняват .., пренасянето на стойности от място на място (по менителници), но с по-голяма леснотия. Лет., 1874, 218.


Източник: Речник на българския език (онлайн)