МЀНИЦА ж. Диал. Уред с дървен нож за мънене, чистене на лен, коноп и др.; мелица, менец, мъналка, мъначка, дързалка. Подир една, две недели извадили ленът от реката, изсушили го и зели да го чукат първен с копан на камен, и после да го мънат с меница на двора. Д. Манчев, БЕ II, 21. И го [лена] топят няколко време във вода;..; после, за да отделят от влакната коравите частици, първан го менат с меница. К. Смирнов, З, 99.