МЀНКА ж. Диал. Размяна. Сретнали са [сватовете] у гора зелена, / предумали менка да направят: / две свекрове кошули да менат. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 240. Коня му веле [на Янкула], говоре: „Що ме на тимар удираш? / Дал ке ме мене продадеш? / Или ме менка учиниш / за друга коня, по-харна?“ Нар. пес., СбБрМ, 143. За снаа му девере отвадат, / за черква му девере доадат. / Срещнале са у зелена гора. / Ударнаа менка да менуват, / .. / два свекъре с шарени бъклици, / две етърви с пребели погачи. Нар. пес., СбВСтТ, 216.