МЕНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Променлив, изменяем. Милен стигна до алеята, където се бе срещнал със своя брат. Знаеше, че там никого не ще намери, и все пак се взираше в менливите сенки, които шаваха между стволовете на брястовете. Б. Болгар, Б, 328. Навън го срещна бурята на преминаващите самолетни ята, .. Огнени плаващи чадъри с менливи цветове потъваха в дълбокия хоризонт. З. Сребров, Избр. разк., 25. И все пак, макар понякога да проклинаше своята работа, Каравелов я обичаше и едва ли би могъл да живее без нея, .. менливото съдържание за все едни и същи колони и подлистници, редът, мекият плясък на машината, .. — всичко това му бе приятно, близко. Ст. Дичев, ЗС II, 426. Уви! Модата е нещо преходно и менливо. Хубавата тая носия сега е вече на изчезване. БР, 1931, кн. 4-5, 124. Менливо щастие. // Остар. Грам. Който се изменя, променя, не е постоянен (по форма, място и под.). А нали посетителят в театъра не бива да чува не само употребата на едни и същи думи — свидетелство за бедност на езика, — а и думи с менливи ударения, употребени в техните възможни произношения: и брашно̀ и бра̀шно, и сѐдмица и седмѝца. Н. Лилиев, Съч. III, 325. Обикновено подлогът се изразява чрез съществително име, .. Но подлогът може да бъде и всяка друга менлива дума, която се употребява в служба на съществително. Л. Андрейчин и др., БГ, 227.