МЕНОПА̀УЗА ж. Мед. Критическа възраст на жената; климактериум. Прието е да се счита, че жената се намира в менопауза, когато измине поне една година от последното менструационно кръвотечение. Ил. Щъркалев, Г, 21.

— От гр. μήν 'мeсeц' + лат. pause 'прeкъсванe' прeз нeм. Menopause.


Източник: Речник на българския език (онлайн)