МЀНТА1 ж. 1. Многогодишно тревисто растение с бледолилави цветове и приятен аромат, разпространено по ливади и гори, надземните части на което се използват като лечебна билка в народната медицина и фармацията, като подправка и др. По рохкавата пръст на къртичините цъфтеше мента и привличаше тънките хоботчета на пчелите и палавите пръсти на пионерите. Цв. Ангелов, ЧД, 204. Морни от паша се връщате вече / вий, белорунни смирени стада. / .. / топлото руно, де спало е слънце, / лъха на здравец и мента сега. Ем. Попдимитров, К, 28.
2. Бот. Род от семейство устоцветни, включващ около 50 вида ароматни диворастящи и културни растения, чиито листа съдържат ментол и се използват за добив на етерично масло, в медицината, парфюмерията, хранително-вкусовата промишленост и др. Mentha. Ментата е многогодишно тревисто растение, което стига на височина до 1 м. Бтн VI кл, 130. Ментата е втора по площ и по стопанско значение маслодайна култура. Геогр. Х кл, 114. Ментата вирее добре на богатите крайречни почви, които се напояват, и в прохладен и влажен климат. РД, 1950, бр. 77, 3.
3. Ароматно етерично масло, което се получава от листата на тези растения и се използва в хранително-вкусовата, фармацевтичната и парфюмерийната промишленост. От близката шекерджийска работилница идеше лек мирис на ванилия и мента. К. Константинов, ППГ, 46.
4. Лекарство с болкоуспокояващо въздействие, приготвено от такова масло. Дюкянът му е на най-лично място, на две улици, в чаршията. Бакалия, знаеш, пипер, шекер, газ, мас, ама и счупено стъкло да му занесеш, ще ти смени, и корем да те заболи, ще ти капне мента. Чудомир, Избр. пр, 98. — Най-сетне — плеснал доволно с ръце Барбазов, напъхал в зъба на Денката памуче, натопено в някаква мента, и му определил на другия ден пак да дойде. ВН, 1958, бр. 2201, 4. Лекарят доде при нас и ни подаде да изпием по една чаша мента. Др. Цанков, ТМ (превод), 128.
5. Обикн. ед. Разг. Ментовка. Тоя, който разпределя минералните торове, пътува с кола, не пуши, не пие, .. Шегуваха се с него, изкушаваха го и с кайсиева ракия, и с водка, и с коняк, и с мента. Той си поръчваше своята неизменна лимонадка. Ст. Поптонев, НСС, 108. // Ед. и мн. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Изпих две менти.
6. Див джоджен. Mentha pulegium.
◊ Водна мента. Вид диворастящо растение от род мента1, което вирее по мочурливи места и се използва като лечебна билка. Mentha aquatica. Дива (полска) мента. Вид диворастящо растение от род мента1, разпространено по невисоки и полупланински ливади и използвано като лечебна билка и в парфюмерията. Mentha arvensis. Цялото циганско население се заби в горите да бере подбел, дива мента и маточина. Й. Радичков, СР, 156. Зелена (обикновена) мента. Вид културно растение от род мента1, богато на етерични масла, което се използва в народната медицина, парфюмерията и хранително-вкусовата промишленост. Mentha spicata. Лютива (пиперлива, сладка) мента. Етерично маслодайно културно растение, отглеждано за нуждите на хранително-вкусовата, фармацевтичната и маслодайната промишленост. Mentha piperita. У нас в Карловско, Казанлъшко и Троянско се отглежда като ароматно растение лютивата мента. Бтн VI кл, 130.
МЀНТА2 ж. Разг. Лъжа̀, измама. Ще казвам, че точно при нас няма шашма. Цената — още на място — ясно и точно. Никаква допълнителна мента в кантората, всичко на самото място. П. Спасов, ХлХ, 73.
— От тур. mantar 'лъжи'.
МЀНТА3 м. и ж. Разг. Ментарджия. Дора. — Тоя господин е толкова твой баща, колкото аз — космонавт. Любчо. — Я гледай ти каква самоувереност. Че защо? Дора. — Защото ти си бог, а тоя е мента. Аз имам набито око. К. Кюлюмов, ПШ, 73. Художници мудожници, гледат да пипнат паричките, .. До един са менти! Н. Антонов, ВОМ, 62. С бележник си дошъл, да ни описваш! / Пиши! Пиши! Пиши, каквото щеш! / .. / Пишете, стари вестникарски менти!' Д. Дамянов, ПОС, 32.
— От тур. mantar 'лъжи'.