МЀНТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Ментов. Като се поумори да срича малкият и запоглежда често-често към баща си, Хаджията .., хвърля доволен поглед на присъстващите, тупва го по врата бащински и рече: — Ха сега, иди и си вземи едно ментено шекерче от кутията и върви играй! Чудомир, Избр. пр, 46-47. Ментена есенция. Ментени бонбони.