МЀНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до мента1 (в 1 знач.); ментен. Обзе го неизпитвана млада радост, пълна с ментовия дъх на сънното поле. Л. Михайлова, Ж, 122. Ментов стрък.
2. Който е засят с мента1 (в 1 знач.). Вървяха през нивите, през лозята, през уханните гюлови и ментови градини. П. Вежинов, НС, 241. Ментови насаждения.
3. Който е получен или приготвен от мента1 (в 1 знач.). Ние с наслада отпиваме от ментовия чай и, коленичили на припек, се връщаме в ръждата на „златния“ колониален полувек. Г. Готев, ПШ, 115. Ментово масло.
4. Който е приготвен с етерично масло, получено от мента1 (в 1 знач.); ментолов. Влакът фучи, слънцето промушва широки ленти прах през прозорците, войниците смучат ментови бонбони. К. Константинов, СЧЗ, 71. Аз извадих хляба си, извадих едно парче сирене, извадих пакетче ментова захар, извадих всичко, каквото имах за ядене и го дадох на другаря си. П. К. Яворов, ХК, 51. Ментови капки. Ментова есенция.